Сънищата говорят

 Сънищата са част от програмата за саморегулация, вътрешно саморазвитие и самотренировка на личността, които душата контролира.

 Сънищата са сигнал за сънуващия, че е време да поеме нови отговорности, да развие по-зрели личностни качества или да разшири мисленето си.

                                               (Е. Кейси. Сънищата)

 

 

В един период от живота си започнах да сънувам сънища с някакъв, както ми се струваше, по-особен смисъл. Записвах подробно тези по-значими според мен сънища в продължение на 5 години от 20.02.1994 до 21.05.1998 година. Общо за това време имам записани 76 съня, но всъщност са доста повече, тъй като под един номер са записани няколко съня, сънувани в същата нощ.Често се връщах към записите и добавях забележки за потвърдили се предсказания  и опити да изтълкувам сигналите в тях.

Когато приключвах работата си по този сайт, бях насочена към необходимостта да цитирам някои от сънищата си и подпомогната в подбора им /критериите за този подбор ми предстои да осмисля ; много от интересните сънища, следващи няколко тематични линии, останаха извън кръга на цитираните/. Предавам буквално краткия коментар на моя духовен ръководител  след всеки сън.

 

Сън № 55 / 3-4.11.1997/

 Разговарям в компания с непознати /за мен сега, а там ги познавам/ на гости у някого от тях. В полата ми се покатерва котка черна, тук-там с бели петънца. Обхващам главата й с две ръце, като ги задържам върху ушите й. Тя кротува, не мърда. Питат ме какво правя. Обяснявам, че я болят ушите / не зная откъде знам !/ и че така ще й мине. След няколко минути я пускам, тя се обръща към мен /беше гърбом/ и започва да ме гали с лапичките си по бузите и да ме целува по лицето. Посягам и аз да я целуна, но се страхувам от зараза. Тя ми казва с тънък женски глас нещо като Ти как го правиш... - не помня точно репликата. Слезе от полата ми и се събудих.

 Ти имаш способност да лекуваш хората с енергията на ръцете си.

 

 Сън № 61 /28.11.1997 /

Вкъщи /непозната обстановка/ се прибирам и заварвам трима мъже посред бял ден /имали ключ ?!/, които спокойно ми обясняват, че търсят нещо и методично и спокойно претърсват и оглеждат всичко, без да се притесняват от мен, като само ме поглеждат с лека ирония. Отначало седя на стола същисана, в недоумение какво всъщност става. Постепенно проумявам, че това си е чист обир посред бял ден. Казвам, че ще извикам полиция, но те не се стряскат. Дълго време набирам пред тях, те спокойно си ровят. Сигнал няма, случайно дръпвам кабела и виждам, че единият проводник е срязан. В безсилието си решавам да изляза, никой не ме спира. За момент ми става малко жал гледам на ръката си сапфирения пръстен и си мисля,  че ако сутринта си бях сложила и пръстена с аквамарина /б.м. - в действителност имам два точно такива пръстена / , щях да го спася мен не ме претърсваха ; после си казвам добре поне, че този ми остана. Но това съвсем спокойно, без емоции. В същото време знам, че няма нищо ценно в дома ми и недоумявам какво ли търсят. Тръгвам да търся телефон. Срещам баща си, друг на вид / в действителност той е починал отдавна б.м./, но не искам да го тревожа, само искам да се обадя някъде. Влизаме в някакво заведение и се обаждам на полицията за обира. Татко чу, но въобще не реагира. По пътя към къщи забелязвам, че има промяна в пръстена ми появила се е допълнителна пластинка златна, с кръстче отгоре. Позната ми е, сякаш у Живка съм я виждала, но тази е малко по-различна. Взирам се и виждам под кръстчето надпис : Знай много, говори громко. Чудя се защо громко, а не гръмко, високо, после си казвам /дали не след като се събудих ? /, че е правилно, ако е на руски език.

 В този сън има три знака. Първият е знак, който ти отваря възможност за поемане по нов път /пръстенът се е променил/. Вторият е знак, който те подготвя как трябва да действаш /Знай много, говори громко/. Третият е знак, който те информира, че ще бъдеш подложена на нападения и злоупотреби с доверието ти / отключената ти душа домът, в който влизат лоши хора/.

 

Сън № 5 /август 1994 г./

Сънувам, че съм някъде апартамент, тераса, много подробности. Някаква стара жена /лечителка ?/ почва да ми диктува една билкова рецепта за някакво мое заболяване. Аз пиша на някакъв лъскав метален кръг / или конус ? ! / , но на втората билка се събудих и не си спомних рецептата.

Това е спомен в подсъзнанието ти за това, че си живяла в Атлантида и си била лечителка.

 /След години прочетох у Кейси, че атлантите са записвали информация на такива метални дискове б.м./.

 

Сън № 8 /17-18.10.1994 г./

Поддавам се на влияние да ме лекува от нещо някаква лечителка ? Лекарка ?Вече ми е отрязала ръцете над лактите виждам ги замразени в ъгъла. Идеално чист срез, вижда се замразената плът. Аз си седя на стола, като че нищо не е било, но нещо ме гложди защо се съгласих ? Нищо не ми вдъхва доверие тя /грубо лице, мръсна престилка, нехигиеничен кабинет/, отрязаните ми ръце /как ще ми ги пришие, като не се виждат нито кръвоносни съдове, нито нерви.../. Седя и се терзая и гледам как тя взема ръцете ми като цепеници от ъгъла на стаята, слага ги в менгеме  и отрязва от всяка по едно кръгче, дебело около 1-2 см, с обикновен трион, хвърля отрязаното /в това се състои лечението/ и ще ми пришие останалото. Продължавам да се чудя как ще стане това и защо, с кой ум съм се съгласила на такова нещо. Но се подчинявам абсолютно безволево, а и не личи по нищо да са ме накарали насила. Слагат ме да легна на нещо като брезентна люлка легло, поставено нависоко, и кой знае защо я навеждат така, че главата ми слиза все по-ниско. Продължавам да недоумявам защо... и какво ще последва и се събуждам с много тягостно чувство. Дълго не успявам да заспя.

 Този сън те предупреждава за бъдещето, когато ще получиш полиневропатия.

 

Сън № 15 / януари 1995 г. /

Държа някаква змия, отблизо я разглеждам тъмножълта до бежова, с шарки, с блестящи люспи. После я пускам и тя почва да пълзи настрани, но после бавно се надига към мен. Аз знам, аз чувствам, че ще ме ухапе, но кой знае защо не правя нищо да се предпазя, дори не помръдвам, когато тя ме клъвва няколко пъти по лявата ръка между лакътя и дланта и избягва. Аз седя и гледам ухапаното, и знам, че тя е отровна.

Това показва, че трябва да внимаваш, когато търсиш информация.

 

Сън № 41 /юли 1996 г./

 На курс съм /нещо из духовните неща, може би психотроника, лечителство ?!/.Измерват енергията на всички и изнасят данните на части. Чета списъка на групата преобладава оценка 1 и само една-две двойки. Казвам си : щом тези, които познавам и лекуват  и са толкова напред,  имат двойки, значи аз ще имам най-много 1 или 1,5.Но когато изнасят оценките на следващата част, виждам, че имам 4. Много се изненадвам, чак не мога да повярвам. /това е когато ми тръпнеха ръцете/.

Сънят ти дава ориентир къде си в скалата, по която се измерва енергията на хората.

 

Сън № 44 /19-20.9.1996 г./

Имаме много красиво папагалче в клетка пъстро, на зелени ивици. Много го обичам. Връщам се отнякъде и решавам да го нахраня. Без да си давам сметка, изваждам го и му отрязвам главата с нож, за да я занеса да яде. Нося я в шепа на двора и все още не осъзнавам, а му говоря. Изведнъж виждам, че то е мъртво /нямаше нито капка кръв/. Изпадам в ужас как можах да не се сетя, че това ще го убие ! Много ми е мъчно ! Връщам се обратно, по пътя си мисля къде на двора ще го погреба и че ще си купя веднага друго папагалче, този път в червено. Слагам главичката, допирам я до тялото там, където й е мястото и изведнъж папагалчето оживява, става и се разхожда. Отначало само в няколко точки се сраства шийката, после изцяло, само по перушината остава да личи къде е било срязано.Просто не вярвам на очите си и не знам какво да мисля.

Това е един много показателен сън. Той ти дава знак, че си способна да правиш нещо, което малко хора умеят да отвориш съзнанието на хората за промяна на мисленето, за нов живот на друго ниво.

 

Сън № 62 / 17-18.4.1998 г./

Седя до масата /не е у дома/, около мен минават Дидка, Мариела и други, гледат си работата, почти не ми обръщат внимание. Аз си режа пръстите на ръцете. Знам, че вече веднъж съм ги отрязала /но кога и защо ?!/.Всичките, без палците. И сега тихо и спокойно се каня да ги отрежа пак. Току-що съм отрязала показалеца и средния пръст на лявата си ръка. Няма кръв и болка. Виждам ги на масата, завити в нещо. Започнала съм безимения пръст, срязала съм кожата, вижда се бялото сухожилие. Започвам да се колебая защо го правя ? Как ще се справям без пръсти. Решавам да спра до тук.Казвам, че няма да си отрежа другите пръсти този път. И се събудих /другите са равнодушни/.

Сънят ти сигнализира за промяна в отношението ти към хората. Ти вече не обвиняваш /с палец сочите обвиняемия/ и не си неутрална при обсъждането на различни въпроси /средният пръст неутрална позиция, по средата/.

 

Сън № 67 / октомври 1998 г./

Забравих подробностите, но аз, българка, слаба, елегантна, с тесен панталон и блузка, съм някъде между руснаци, в Русия. Не помня защо съм там и за колко време. Знаят, че съм българка. Насядали на пейки възрастни хора, аз права пред тях, вървя насам-натам, водя разговор за живота днес. Говоря на руски език /на места се замислям как по-правилно да се изразя/, излагам като кредо своите възгледи за живота, след като изслушвам хората. По някои въпроси изказвам мнение, различно от тяхното. Много спокоен, задушевен разговор.Вече четвърти-пети сън, който има връзка с руски език и Русия.

Тук си в спомен от минал живот, когато си била българка и си пътувала в Русия, за да разпространяваш учението на Петър Дънов. Било е началото на ХХ век.

 

Начало